Балканските левантийци, които бързат да цитират Чърчил, че Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират, не познават днешните Балкани
Проф. Шабан Мурати
Profesor Anton Panchev, albanologu i njohur i Universitetit të Sofies, ka përkthyer dhe botuar në 6 korrik 2021 në organin bullgar “obshtestvo.net” analizën time “Levantinët ballkanikë, që nxitojnë të citojnë Çërçillin se Ballkani konsumon më shumë histori nga sa mban, nuk e njohin Ballkanin e sotëm”, marrë nga gazeta “Dita”. Në hyrje të botimit profesori bullgar shkruan: “Ambasadori Shaban Murati është Ambasadori i Parë i Republikës së Shqipërisë në Republikën e atëhershme të Maqedonisë, mbajtës i titullit “Mjeshtër i Madh në Diplomaci”, ekspert udhëheqës në politikën e jashtëme. Artikulli është publikuar në gazetën “Dita” dhe ribotohet me lejen e mirësjellshme të autorit”. http://obshtestvo.net/?p=16906
Посланик Шабан Мурати – първи посланик на Република Албания в тогавашната Република Македония, носител на титлата „Майстор на дипломацията”, водещ експерт по външнополитическите въпроси
Статията е публикувана във вестник „Дита” и се препечатва с любезното разрешение на автора
На Балканите не можеш да правиш шеги с историята, защото веднага бие държавната тревога в дипломатическите офиси и се поражда дипломатически спор между държавите. Това го доказа министър-председателят на Северна Македония, Зоран Заев, който на 21 юни, когато се играеше срещата на Европейското първенство между Нидерландия и Северна Македония, написа в своя Туитър: „Предоставям своята подкрепа на македонския национален отбор по футбол”. Използването на прилагателното „македонски” за футболния отбор запали алармата в Атина, която реагира незабавно чрез говорителя на правителството Аристотелия Пелони, която заяви: „Ние изискваме прилагането на Преспанското споразумение и на неговия дух и призоваваме г-н Заев да избягва разделящата реторика, особено по един чувствителен въпрос като футбола”. Говорителката на гръцкото правителство отправи заплаха към министър-председателя на Северна Македония, че „доброволното прилагане на Преспанското споразумение е един от критериите за приемането на страната в ЕС”. Че Гърция се отнасяше сериозно към възможността за санкциониране на Скопие, го показа съобщението, че гръцкият парламент отложи ратифицирането на Меморандума за сътрудничество между Гърция и Северна Македония от месец юли, както беше планирано, и го остави за есента.
Една малка историческа емоция на министър-председателя на Северна Македония причини дипломатически спор и един нов дипломатически проблем между двете държави, защото отвори отново една историческа рана, свързана с името на държавата, на езика и на идентичността на северната съседка на Гърция. Около този исторически проблем двете държави се противопоставяха около 30 години и се смяташе, че са го приключили с Преспанското споразумение за въпроса за името през 2018 г., което споразумение отвори пътя за членството на Северна Македония в НАТО и ускори темповете на интеграцията в ЕС, като Скопие чакаше от 2005 г. започването на преговорите.
Но една историческа искра може да блокира отново европейската интеграция и гръцкото правителство предупреди ясно Скопие за възможността от блокиране на пътя на неговото приемане в ЕС посредством едно ново гръцко вето. Един висш служител на гръцкото правителство заяви пред гръцкия вестник „Прототема” на 28 юни, че посланието на гръцкото правителство за Заев „служи като средство за натиск спрямо Северна Македония”. Изглежда и министър-председателят на Северна Македония разбра последиците от шегите с историята и дипломатическото отражение върху неговата държава, защото на 24 юни се принуди да приеме под формата на самокритика в парламента на Северна Македония, че „политически е коректно да коригираш една грешка, когато е в противоречие с Преспанското споразумение”. Не се знае как ще продължи одисеята на този нов дипломатически сблъсък, но е факт, че това имаше ново негативно влияние върху отношенията между двете държави.
Дипломатическият сблъсък на Северна Македония с Гърция се случи в кулминацията на дипломатическия сблъсък на Северна Македония с България по времето, когато Съветът за общите въпроси на ЕС щеше да реши на 22 юни във връзка с определянето на дата за откриването на преговорите за приемането в ЕС на Северна Македония и Албания. 27 министри на ЕС бяха съгласни да се даде дата на Албания и 26 министри на ЕС да се даде дата на Северна Македония. Но българското вето спрямо Скопие спря насрочването на тази дата. България беше съгласна да се даде дата на Албания, но дипломатическото измамничество на държавите, които са срещу разширяването на ЕС, изобрети трика, който направи от Албания и Северна Македония „сиамски близнаци”, които или трябва да се приемат двете едновременно, или изобщо да не се приемат.
Политическият филославянски хомот на „сиамските братя” – Албания плюс държавите от бивша Югославия – от доста време е омотан около врата на Албания. Сложиха ни го през 2000 г., когато ЕС измисли т.нар. Западни Балкани със страните от бивша Югославия, без Словения, плюс Албания. Поставиха ни го и с инициативата „Балкани 6” след влизането на Хърватия в ЕС, когато ни вкараха в кошарата на бивша Югославия, без Словения и без Хърватия, но с Албания и Косово. Но на подчинения му харесва хомотът и Албания достигна до дереджето, когато станахме „сиамски братя” със Сърбия в сръбския проект „Мини-Шенген”, който, както заяви самият инициатор – сръбският президент Вучич, „е създаването на стара Югославия плюс Албания”.
Българското вето спрямо Скопие на 22 юни не беше неочаквано, защото България от дълго време иска изчистването на историческия дебат между двете страни, разрешение, което Скопие протака по известни за дипломатите причини. Дипломатически източници в Скопие известяват, че увеличената историческа реторика на ръководството на Северна Македония изглежда е подтиквана от Сърбия, която е заинтересована от създаването на дипломатически конфликти в района. Не е случайно, че Сърбия през цялото време поддържаш страната на Скопие в неговия исторически и дипломатически спор с България и също така държеше страната на Скопие през всичките 30 години на спора на Гърция със Скопие по въпроса за името. Сръбската позиция идва от факта, че Сърбия е създател на изкуствената република Македония през 1945 г. като сръбска стратегия да отслаби балканските съперници България и Гърция.
България иска Северна Македония да приеме официално преди членството си в ЕС, че нейният език и национална идентичност са български, та Скопие да не присвоява българската история и исторически личности и да спре антибългарската реторика. Правителството в Скопие не показва нужната гъвкавост към България по тези исторически въпроси и това произведе ветото на София на заседанието на външните министри на ЕС на 22 юни 2021 г.
Ежедневната дипломатическа проблематика на Балканите с очаквани и неочаквани дипломатически сблъсъци между балканските държави по въпросите на историята, имат пряко влияние върху балканската дипломация. Този феномен трябва да се разглежда с реализъм и заслужава голямо внимание от правителствата и не е нито погрешен, нито ретрограден. Балканските левантийци, които бързат да цитират Чърчил, че Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират, не познават днешните Балкани. В международните отношения развитието на дипломатическите и общите отношения между държавите се реализира посредством изясняването и разрешаването на въпросите и проблемите, наследени от историята на отношенията между двете държави и историята на района. Толкова повече това е необходимо на Балканите, където стремежът към реванш е толкова присъстващ в държавническия и обществения манталитет на страните и на народите от района.
В този балкански дипломатически климат историческото влияние върху дипломацията е една черта на съществуването и на междудържавните отношения, характеристика на цялата политическа карта и на актуалния балкански пейзаж. Такъв е например острият неразрешен исторически проблем между Черна гора и Сърбия във връзка с т.нар. собственост на Сръбската православна църква върху църквите, манастирите и религиозните обекти, заграбени от черногорския народ и държава от Сърбия след насилственото анексиране на Черна гора от Сърбия през 1918 г. Черна гора с право иска днес Сръбската православна църква да представи тапиите за собственост преди 1918 г., когато ги завладява, които документи тази църква няма. Затова този неразрешен исторически въпрос е създал дипломатически и държавен сблъсък между Черна гора, която търси историческото си право, и Сърбия, която защитава правото на завоевателя.
В този усложнен балкански климат страда и създава неуютност аисторическата или антиисторическата позиция на Албания. Албания има в своите отношения с Гърция големия неразрешен исторически въпрос: Чамския въпрос. Няма балканска държава, която да е неглижирала една съставна част от националния си въпрос, както са се държали албанските правителства по Чамския въпрос, игнорирайки и не го превръщайки никога в обект на дипломатически преговори между двете страни в над 100-годишната държавна история. През 2018 г. албанската дипломация деградира в тази точка като прие гръцкото искане да не се включва в т.нар. Всеобхватен пакет на албанско-гръцките преговори Чамския въпрос. Беше н само пропуск и оттегляне от албанското историческо право, но и нож в гърба по един неразрешен въпрос от неразрешения национален въпрос на Балканите. Албанската дипломация пре не само да не се включва в дневния ред на дипломатическите разговори, но и изобщо да не се споменава името Чамърия в дипломатическата комуникация и в албанските исторически текстове. Албания е пренебрегвала и пренебрегва другия неразрешен исторически въпрос – този за абсурдния Закон за войната, който Гърция, член на НАТО, го пази от 81 години срещу Албания, една държава член на НАТО. Наистина е скандално, когато се помисли, че от три години Албания не само не иска от Гърция обезсилването на този закон и не поставя условие на Атина, а даже изобщо не споменава неразрешения исторически абсурд на Закона за войната.
Албания сама се постави е една още по-подчинена позиция дори и от малката черногорска държава във връзка с дипломатическото третиране на историческите въпроси. Когато президентът на Черна гора, Мило Джуканович, изпрати поздравителна телеграма до Гърция на 25 март 2021 г. по случай 200-годишнината от антиосманското въстание, той подчерта в телеграмата, че един черногорски генерал – Васо Брайович, е допринесъл за това въстание. Това накара гръцките официални лица в речите си по случай 25 март да споменават името на черногореца, който е само един, за приноса във въстанието преди 200 години. Но официалните представители на гръцката държава не казаха и половин дума като благодарност, нито за националната принадлежност на тези десетки генерали и главни ръководители на гръцкото въстание, които са били албанци. Не се осмелиха да ги споменат тези албански бойци в гръцкото въстание и ръководителите на Албания в своите телеграми, отправени до Атина по този случай.
Албанската държава и дипломация са единствените в района, които неглижират и забравят своите исторически права, което има последствия в наши дни, защото е скандално, когато президентът на Сърбия Вучич на 28 юни 2021 г. говори със същата провокативна антиалбанска реторика като Слободан Милошевич за така наречения празник на Видовден, а от Тирана не му отговаря никой, макар че Косово е историческият стълб на албанската нация и историческото право на Косово е историческото право на цялата нация. Албания мълчи, защото е привикнала с изкривяванията на историческия поглед на отношенията от другите. Иначе как би се стигнало дотам, че има официални лица на нашата държава, които наричат Сърбия съседна държава сякаш Косово не съществува, че има политици и изследователи шарлатани, които претендират, че Албания не е воювала никога със Сърбия, когато до 1920 г. сръбските войски окупираха областта на Пешкопия и беше необходима борба, за да ги прогонят.
Мълчанието на албанските правителства и дипломация, забравяйки историческите права, окуражава другите държави от района да ни крадат историята и нашите исторически личности. Неприемливо е да се позволява Сърбия да присвоява Константин Велики, роден в Илирия четиристотин години преди славяните да дойдат и да завладеят балканските райони и Тирана не се вдигна, за да каже и на Ватикана, и на Западния свят, че Константин е албанска историческа личност. Албания не се трогна и когато Северна Македония присвоява големия византийски композитор Йоан Кукузел, роден в Дуръс, и го представя на света като македонец.
Трябва да сме ясни. Неглижирането на историята и на албанските исторически права в държавните и дипломатическите действия на Албания не е показател за високото ниво на интернационализъм или на далновидност на албанската държава и дипломация. То е продукт на комплекса за непълноценност като генетично заболяване на албанските правителства и дипломация спрямо всички държави и народи на Балканите. Не е сега мястото да влизаме в историята на нашите грешки, случили се в миналото. Говорим за настоящата неприемлива ситуация, днес, когато Албания е държава член на НАТО. Нека да се научи нещо от Гърция и България как се защитават историческите права на държавата и нацията.
Оригиналната публикация на албански език: http://www.gazetadita.al/shaban-murati-levantinet-ballkanike-qe-nxitojne-te-citojne-cercillin-se-ballkani-konsumon-me-shume-histori-nga-sa-mban-nuk-e-njohin-ballkanin-e-sotem/?fbclid=IwAR2ijyij91svN-vBElSM_hwD_TXiJqjNFqxtzUT0nR2tcGVi5SigmsttDFk
Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)
Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук; Туитър и Телеграм