Гръцкият капан за Албания в Преговорната рамка на ЕС
Albanologu i mirënjohur Prof. Anton Panchev, i Universitetit të Sofies, ka përkthyer dhe botuar sot në portalin e njohur bullgar “obshtestvo.net” analizën e Shaban Muratit “Kurthi grek në Kornizën Negociuese të BE për Shqipërinë”, marrë nga gazeta “Dita”.
От Шабан Мурати
Професор Мурати е обявен за майстор на дипломацията и е водещият албански външнополитически анализатор. Неговият анализ е преведен за Общество с любезното му съгласие.
Отварянето от ЕС на преговорите за членство с Албания на 19 юли 2022 г. е една позитивна стъпка по пътя на Албания към членството в ЕС. Но еуфорията, която се запали за пропагандните нужди на правителствения агитпроп, не трябва да пречи да се кажат на албанското обществено мнение истините, каквито са:
Първата истина е, че отварянето на преговорите за членство представлява един много дълъг път, пълен с неочаквани неща, за приемането на страната в ЕС и не трябва да се учудваме, че могат да бъдат преговори с отворен край, както показва дългата турска одисея на преговорите за членство в ЕС. Черна гора от десет години е отворила и продължава преговорите за членство в ЕС. Сърбия има осем години, откакто е отворила и ги продължава преговорите за членство. Турция има седемнадесет години, откакто е започнала преговорите за членство в ЕС.
Не се знае какъв ще бъде мъчителният път на Албания в този нови преговорен процес, който все повече прилича на синдрома на Сизиф, когато става все по-невъзможно да избуташ камъка на върха на планината, което се нарича членство в ЕС.
Втората по-горчива истина, която не се казва от правителството на албанското обществено мнение, че странното условие, включено в Преговорната рамка за приемането на Албания в ЕС, което Албания трябва да даде на Гърция, е споразумението за морето, както го иска Атина.
В Преговорната рамка на ЕС за приемането на Албания, одобрена на 19 юли на Първата междуправителствена конференция между ЕС и правителството на Албания, в глава „Основни принципи на преговорите”, на страница 11, в точка 5, в член 3, се казва така: „Ангажирането на Албания за разрешаването на всеки граничен спор според принципа на мирното разрешаване на споровете в съответствие с Хартата на ООН и Конвенцията на ООН по морско право, включително, ако е необходима задължителната юрисдикция на Международния съд на справедливостта”.
Независимо, че не се споменава името „Гърция”, е повече от ясно, че става дума за споразумението за морето, което Гърция иска да наложи на Албания на всяка цена. Албания официално няма граничен спор с нито една своя съседка. Единствената ревандикация е тази с Гърция, която настоява да диктува приемането на вредното споразумение за морето, подписано с Гърция от албанското правителство през 2009 г.
Сега го виждаме като задължително гръцко условие, включено в Преговорната рамка на ЕС за приемането на Албания, реализирането на споразумението за морето с Гърция. Това ще рече, че условието и капанът на Гърция е получил мандата и силата на ЕС и е поставено като голяма греда за преодоляване в хода на преговорите за приемане в ЕС. Гърция е заложила своята голяма засада в Преговорната рамка на ЕС и на устните на правителството в Тирана замръзва хиперболизираната радост за откриването на преговорите за членството.
Какво привлича вниманието и трябва да се разглежда внимателно в това условие на Гърция, което идва като европейско условие във формата на Преговорната рамка и дори като един от ръководните принципи на преговорите за приемането на Албания в ЕС.
Първо, в документа на ЕС се представя по абсурден начин появата на един т.нар. граничен спор, който Албания имала и който трябва да разреши като условие в преговорите за приемане в ЕС. Т.нар. граничен спор е ясна и открита ревандикация на Гърция за държавните граници на Албания. Поправката на държавните граници на Албания е една стара програма на Гърция, която се появи в преговорите с Албания за неприятното споразумение за морето от 2009 г., когато албанското правителство застраши териториалната цялост на страната.
Включването на т.нар. граничен спор с това определение ще рече, че Гърция не се е отказала от поправката на нашите граници и от реактивизирането на споразумението за морето от 2009 г., което се анулира справедливо от Конституционния съд на Албания на 15 април 2010 г.
В своето историческо решение Конституционният съд забрани всякакъв вид дискусия и превръщането в обект на преговори с Гърция на държавните морски граници на Албания. През 2018 г. правителството и дипломацията на Албания направиха фаталната грешка, че реактивизираха с новото споразумение с Гърция, което подписаха през април 2018 г., същото анулирано споразумение за морето от 2009 г., включително и поправките на границите на Албания, незаконно пристъпвайки категоричното решение на Конституционния съд.
Гърция настоява Албания да приеме същия обект на старото споразумение за промяна на морските граници. Затова е определила в своето условие на Преговорната рамка на ЕС „спора за границите”. Целта на Гърция е изцяло към границите. Затова сега тя с гласа и мандата на ЕС иска от Албания да наруши своята морска и териториална цялост.
Тази цел на поправянето на нашите държавни граници е оста на морската дипломация и на гръцкия дипломатически натиск върху настоящето албанско правителство. Тъй като правителството на министър-председателя Еди Рама е в трудна позиция, защото самият Еди Рама изпрати пред Конституционния съд споразумението за морето през 2009 г. и Еди Рама уточни в своя иск, че границите между Албания и Гърция са определени, твърдейки че решението на Конституционния съд не позволява на правителството на Рама да превръща в обект на дискусия границите, тогава Гърция предложи на албанския министър-председател един изход по гръцки тертип.
За да спаси лицето на министър-председателя и да получи споразумението, което желае, Атина предложи на министър-председателя Рама да отнесат въпроса заедно в Международния съд в Хага. Гърция цели посредством Международния съд да наложи поправянето на морските граници и министър-председателят Рама да има като алиби решението на Международния съд, за да оправдае големите териториални отстъпки. Тази гръцка стратегия излюпи неясното политическо споразумение от 20 октомври 2020 г. между министър-председателя Рама и гръцкия външен министър Дендиас, за да изпратят двете държави заедно „въпроса за морето” в Международния съд.
Не е ясно кои са мотивите и силите, които принудиха министър-председателя Рама да приеме гръцкото предложение за тази погрешна стъпка и да се вкара така един юридически и дипломатически гол. Много говори фактът, че министър-председателят Рама от две години не спомена никога пред албанското публично мнение за какво Албания ще ходи в Международния съд. Изглежда не може да го каже, защото Гърция иска поправяне на морските граници, а не определянето на континенталния шелф или на изключителните икономически зони.
Всеки дипломатически и юридически експерт разбира, че ако ставаше дума за континенталния шелф и за изключителните икономически зони между двете страни, няма никаква причина да се повдига въпросът за „граничния спор” в Преговорната рамка на ЕС.
От друга страна, Албания и Гърция нямат неразрешим конфликт между тях за континенталния шелф и за изключителните икономически зони, за да търсят разрешение в Международния съд на справедливостта. Двете страни не са ги изчерпали двустранните дипломатически разговори и възможности за тези две теми. Гърция и Италия 47 години преговаряха само за изключителните икономически зони и, въпреки че са държави членки на ЕС и НАТО, не отидоха в Международния съд на справедливостта. Защо и за какво иска да отиде там Албания? Защо го желае Гърция, която иска и цели да санкционира посредством Международния съд определянето на държавните морски граници на Албания.
Гръцкият капан на Международния съд съдържа големи заплахи, които изглежда са конкретизирани в увеличаващата се арогантност на Гърция по време на секретните двустранни преговори за постигането на общо споразумение за отиване в Хага. Самият факт, че изминават две години, а това споразумение не е постигнато, показва че сблъсъкът на противоположните интереси между двете държави е много голям.
Министър-председателят Рама прие публично това положение, когато по време на своето посещение в Международния съд в Хага на 4 юли декларира: „Преди да предприемем тази стъпка (отиването в Хага), трябва да постигнем нужното споразумение, за да отнесем този въпрос пред Международния съд и това споразумение все още не е постигнато. Това не е просто и само процедура на съгласуване между адвокатите и техническите експерти на всяка страна”.
Надеждите са, че министър-председателят Рама, сблъсквайки се с новите арогантни искания на гръцката дипломация и слушайки и съветите на стратегическите съюзници на Албания в НАТО, да се осъзнае и да реагира, че отиването в Хага е една грешна стъпка, която не трябва да се реализира.
Не може да не остави горчив вкус фактът, че ЕС взема за приемливо гръцкото индивидуално условие и го вкарва в Преговорната рамка за приемането на Албания в ЕС. Европейската дипломация знае много добре (защото е работила и е гарант), че въпросът за границите на Албания с Гърция и с Югославия е приключен от големите европейски сили на 30 юли 1926 г. в Париж с международния договор „Окончателен акт за делимитирането на границите на Албания”. Големите европейски сили изработват договора за сухоземните и морските граници на Албания, който е приет и подписан от правителствата на Гърция и Югославия.
На международния договор за окончателното делимитиране на границите на Албания, който има пълна и постоянна юридическа и дипломатическа валидност, е задължена да се подчинява строго и Гърция. И самият гръцки външен министър Никос Коциас се принуди да напомни на 3 юли 2018 г. на гръцките правителствени кръгове, че Парижкият договор за границите на Албания от 30 юли 1926 г. продължава да бъде в сила: „Признаваме ли Парижкия финален акт от 1926 г.?”.
Въпросът за границите на Албания с Гърция е затворен за правосъдието и за международното право. Затова е наистина абсурдно как ЕС включва в Преговорната рамка т.нар. „граничен спор”.
Другият въпрос на дипломатическата интрига на гръцкото условие, включено в Преговорната рамка, е, че на Албания ѝ се иска приемането на „задължителната юрисдикция на Международния съд”. Неразбираемо е защо ЕС е включил това в едно време, когато Албания не е изразила никакво отхвърляне или непризнаване на юрисдикцията на този съд. Парадоксът на тази позиция на ЕС стои във факта, че именно Гърция е изразила официално непризнаването от гръцката държава на юрисдикцията на Международния съд и на всички международни съдилища.
На 14 януари 2015 г. гръцкото правителство депозира в ООН своя официален документ, където декларира, че не признава юрисдикцията на Международния съд за нейните морски и сухоземни граници. В моята книга „Несъществуващият морски въпрос: една гръцка или албанска дипломатическа интрига”, съм писал във връзка с този акт на гръцкото правителство:
„Това означава, че дори Албания да предприеме погрешната стъпка да отиде индивидуално в Международния съд на справедливостта, нейната стъпка няма да има никакъв юридически ефект, защото Гърция предварително депозира в ООН дистанцирането на гръцката държава от компетенцията на Международния съд на справедливостта за съдебно дело относно гранични спорове. На Гърция ѝ е нужен дипломатическият и юридическият ефект от отиването на Албания в Международния съд на справедливостта, защото, отивайки там, Албания би приела, че съществува въпросът за неопределените морски граници в Гърция”, (2018, с. 186-187).
Гърция използва и злоупотребява със статуса си на член на ЕС, за да налага на Албания едно самоубийствено морско споразумение на нарушаването на албанската териториална цялост. За съжаление е, че ЕС позволява да се използва като инструмент на гръцките интереси за анексия и да изработва Преговорната рамка като гръцки натиск спрямо Албания.
Дипломатически източници от Брюксел известяват, че Гърция е имала силната подкрепа на Френското председателство на Съвета на ЕС през юни 2022 г. за включването на гръцкото условие в Преговорната рамка с Албания. Източниците подчертават, че Франция е направила подарък на гръцкото правителство като награда за гръцките покупки на френски военни кораби, изтребители и ракети на стойност от пет милиарда долара. Така че Албания и нейните граници стават курбан същевременно на гръцкия и френския интерес.
Гърция злоупотребява със статута си на членка на ЕС, за да принуждава Албания да заплаща своята европейска интеграция с големи териториални отстъпки. Окуражена от своя успех в налагането на гръцките искания спрямо Скопие, Гърция прилага своя „македонски” метод и спрямо Албания. Под натиска и диктата на Гърция за блокирането на нейната евроатлантическа интеграция Северна Македония промени знамето, националния химн, конституцията и дори промени името на държавата. Опиянена от успеха със Скопие, гръцката дипломация използва Преговорната рамка на ЕС за да придобие териториални отстъпки от Албания.
Погледнато в перспектива въпросът за включването на гръцкото условие в Преговорната рамка на ЕС взема тревожен характер и поставя Албания пред голяма дилема. Заслужава ли си напредъкът в преговорите за членство в ЕС с високата цена на даването на морски пространства на Гърция? Нито едно отговорно правителство не може да позволи гръцкото условие да стане цената за нашето членство в ЕС. Затова албанското правителство и дипломация трябва да изразят пред ЕС своите сериозни резерви за това гръцко условие в Преговорната рамка.
Има един елемент, които трябва да накарат правителството да реагира. Членството в ЕС не е от жизнен и екзистенциален интерес за Албания и тя може и трябва да отхвърли гръцкото условие. Европейската интеграция е държавен, политически и икономически интерес, но не с цената на загубата на държавен интегритет. Албания трябва да стане член на ЕС като изпълнява условията на ЕС, а не гръцкото условие за анексия и териториални отстъпки.
Оригиналът на статията: https://gazetadita.al/kurthi-grek-ne-kornizen-negociuese-te-be-per-shqiperine/?fbclid=IwAR3zXOwFMkAo6f4NUNZWzJt8KwFbgMasKMqllGLrJdA6hBE1DH4YXhLC3g8
Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)
Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук; Туитър и Телеграм